Технологии. Първите тестове вече текат на плажовете Бутамята и Слънчев бряг
Магдалена Динева
Спасителни дронове могат съвсем скоро да се превърнат в новия ключов помощник на плажните спасители по Българското Черноморие. Макар засега технологията все още да се използва експериментално и да не е официално регламентирана в нормативната уредба, първите тестове вече са факт, а амбицията е тя да стане част от реалната водноспасителна дейност.
Пред „Черноморски фар“ председателят на Асоциацията за развитие на дейностите по управление на морските плажове Симеон Цветков разказа какво представлява технологията, къде вече се тества и защо според него България няма право да изостава от световните тенденции.
Време е технологиите да влязат и във водното спасяване
Според Цветков дроновете вече са неизменна част от съвременния свят и присъстват във все повече сфери от ежедневието. „Дроновете са технология, която навлиза изключително бързо във всички сфери на нашия живот. Преди години това беше нещо, което виждахме само във филмите, а днес дори малките деца имат дронове играчки. Ако погледнем в световен мащаб, виждаме как вече военното им приложение променя хода на войните, но освен това те се използват и за спасяване на човешки животи. Спасителни дронове вече има по въздух, по земя и по вода“, обяснява той.
По думите му е крайно време подобни технологии да започнат да се използват и у нас. „Смятам, че нашето време ни дава възможност да използваме модерни технологии и ние трябва да се възползваме от това. Те сами по себе си няма как да заместят човешкия фактор. Един плаж няма как да остане само с дронове. Спасителите са задължителни. Но е важно нормативно да се даде възможност тези технологии да подпомагат работата им, да повишават ефективността им и най-вече времето им за реакция“.
Всяка секунда може да спаси човешки живот
Един от най-големите плюсове на спасителните дронове е именно възможността за много по-бърза реакция при инцидент във водата. „Със сигурност тази технология може да намали времето за реакция на спасителите. Освен това може да увеличи периметъра, който те могат да обезопасяват. Преди години съм виждал в други държави как дронове се използват и за наблюдение. В Австралия например спасители наблюдаваха заливите за удавници в дълбоката част, както и за акули, които са навлезли.
Възможностите са огромни и би било голяма грешка да не се възползваме от тях“, категоричен е Цветков.
Първите тестове вече са факт
Към този момент спасителни дронове вече има на два български плажа - „Бутамята“ край Синеморец и Централния плаж в Слънчев бряг.
„Наши членове в асоциацията са концесионерите на тези два плажа. Там вече има спасителни дронове, които се използват като пробна технология. В момента правим тестове, защото на практика тези устройства все още не са описани в Наредбата за водноспасителната дейност. Единственото, което към момента можем да правим, е да тестваме възможностите им“.
Той допълва, че ако законодателството позволява, технологията би могла да се използва и в реални спасителни ситуации.
Дронът може да поеме и най-рисковата част от спасителната акция
По време на изпитанията вече са проведени симулации с човек във водата, който изпитва затруднение при плуване. „На двата плажа вече са правени тестове. Дроновете бяха пускани във водата, симулирахме ситуация с човек в беда и резултатите бяха много добри. Това, което видяхме, е, че те могат да вършат голяма част от работата, която в някои ситуации е рискова дори за самите спасители“.
Именно това е един от най-сериозните аргументи в полза на технологията.
„Ако например има силно течение навътре в морето, има ситуации, в които спасителите рискуват изключително много живота си, за да влязат и да спасят човек. Ами ако имат дрон, който да изпратят, така че пострадалият да се хване за него, а спасителят след това спокойно да го изтегли? Най-малкото рискът за самите спасители ще бъде по-малък“.
Спасителите сами ще управляват устройствата
На въпроса кой ще работи със самите дронове, Цветков е категоричен - това ще бъдат самите спасители. „Спасителят, който е на брега. Така или иначе начинът, по който двойката спасители работи, е такъв - единият влиза във водата, а другият остава на брега и подпомага действията. Просто тук вече ще имат и нов инструмент“.
Според него вероятно ще има и нужда от допълнително обучение, но не в сложен административен порядък. „Това не са летателни дронове, които могат да паднат върху някого. По-скоро обучението трябва да бъде част от цялостната подготовка на спасителите.
Без промяна в закона технологията остава само експеримент
Основният проблем в момента остава нормативната база. „Според мен е изключително важно да се действа бързо с промени в нормативните актове, така че да можем да работим по-ефективно. Нашата работа е да спасяваме животи“.
Цветков подчертава, че дроновете никога няма да могат напълно да заменят човека. „В никакъв случай дроновете не могат изцяло да заместят спасителите. Дори и един ден да има изкуствен интелект, човешкият фактор остава задължителен. Да, технологията може да намали усилията им. Може би в бъдеще работа, която днес извършват двама спасители, да може да се извършва от един спасител и един дрон. Но този момент все още не е дошъл“.
Инвестиция, която не носи печалба, а сигурност
Във финала на разговора Симеон Цветков подчерта и нещо важно - тази технология не е инвестиция, която носи преки приходи на концесионерите.
„Спасителният дрон не е нещо, което ще изкара пари на концесионерите. Това е инвестиция единствено с цел повишаване на капацитета на водноспасителната служба“.
