От детството до сцената на „Златния Орфей“. Недялко Йорданов: „Живот между стиховете и морето“
Интервю на Митко Димитров
– Какво Ви свързва с Валери Петров?
– Това е човекът, който ме „откри“. Година преди това Георги Джагаров беше прочел мои стихотворения. Тогава бях приет да следвам дипломация в Москва. Той ми каза: „Момче, не ти трябва тази дипломация, по-добре е да пишеш стихове!“ Това и чаках. Веднага се отказах от учението в СССР. Другият, който ме поощри, беше Радой Ралин. Това са моите трима кръстника, които ме орисаха да се посветя на поезията.
– Не е било много радостно детството Ви. Какво си спомняте от тогава?
Децата, както и днес, мислят най-вече за игри. Аз бях анатемосан като син на „народен враг“. През лятото по цял ден ходехме до морето – живеехме в морска махала. През ден носехме у дома по една пълна мрежа с миди. Бяха гладни времена и в къщи се радваха на тази морска храна. Баща ми беше наклеветен – свалиха името му от улицата, от кораба, изчегъркаха звездата от гроба му. По-късно го реабилитираха и възстановиха името му и на улицата, и на кораба. Тогава написах поемата „Едно дете говори с баща си“. Това беше втората ми книга.
– Кога написахте първото си стихотворение?
В първи клас учителката ме извика и каза, че ще издаваме стенвестник. Възложи ми да напиша назидателно стихотворение за един наш съученик, който бил много непослушен и имал много двойки. Когато се прибрах вкъщи, реших, че не мога да пиша за Наско от нашия клас и измислих героя Дренчо:
„Дренчо мошмурока,
с пет двойки за срока.
Всеки ден заради тях
той яде пердах.
Вдигат го да каже
колко е пет и пет,
а пък той гледа
един самолет!“
– Колко книги с поезия сте издали досега?
Стихосбирките ми са 51. Преди време излезе сборник с всичките мои около 1200 стихотворения, със заглавие „Цял живот“. Пиесите ми са тридесет, заедно с детските спектакли. Поживях дълго и, оказва се, съм бил доста плодовит.
– Първите Ви книги с любовна лирика и до днес се четат с голям интерес.
Когато бях на 22 години, лириката не се котираше много. Първата ми книжка с любовна лирика излезе с помощта на Добри Жотев. В началото на шейсетте години беше трудно млад поет да издаде любовни стихотворения. Все пак успях, и първата ми книга излезе под заглавието „Всичко ще изпитаме“.
– Защо преди време напуснахте Бургас?
Когато настъпиха промените, с група интелектуалци основахме в града група за гласност. Това не се хареса на ДС и в местната преса се появи поръчкова статия срещу мен, в която беше засегната паметта на баща ми. Тогава мой приятел – Андрей Калудов, току-що основал театър „Възраждане“, ме покани да работим заедно. Останах в театъра десет години, но винаги по шест месеца от годината се връщах в Бургас. Христо Фотев беше много ядосан, че заминавам, но след месец замина и той.
– „Момчето, което говори с морето“…
– Това е единствената песен, на която съм писал текст по вече създадена музика. Константин Ташев, който написа музиката на много мои пиеси, предложи песента да бъде изпята от айтоското момче Панайот Панайотов. Казах му, като излезе да пее на „Орфея“, да бъде с моряшка фанелка и да пее седнал. Песента получи първа награда!
Мишо Белчев също изпя прекрасно мои стихове. Запознахме се чрез Хайго. „Младостта си отива“ първо беше изпята от Аня Пенчева в новогодишна програма, но не ми хареса и решихме да я изпее Мишо. Тогава той учеше телевизионна режисура в Ленинград. Направи дипломен филм за мен. Той изпя и „Не остарявай, любов“, и много други мои стихове. Така останахме приятели. Две години преди края на „Златният Орфей“ Мишо ми връчи статуетката за цялостно творчество, а на следващата година аз я връчих на него. И след нас, за съжаление, фестивалът, който прославяше България, вече го няма.
– От години правите рецитали. Какво да очакваме в петък вечер в залата на Културния дом на Нефтохимика?
Правил съм в страната и чужбина над 1000 рецитала. Първо започнахме с Константин Ташев, после продължихме с Хайгашот, след това се включи и Ивана Джиджева. С рецитал сме били дори в Кувейт. Този път съм решил срещата да бъде в по-камерна обстановка, за да мога истински да се изповядам на моите почитатели.
