Признание. Ще бъде монтиран за първи път барелеф на Анджело Ронкали в Несебър
Максим Момчилов
Под името Йоан ХХІІІ Анджело Ронкали става известен по света като „Добрият папа“. Друго негово прозвище е „Българският папа“. Още преди да стане папа, той отправя искане до папа Пий XI за промяна на титлата си – от архиепископ Ареополски на архиепископ Месемврийски.
За Йоан ХХІІІ традиционно се говори повече около 28 октомври – датата, на която е избран за папа през 1958 г., около 11 октомври – когато по негова инициатива започва Вторият Ватикански събор през 1962 г., както и около 3 септември – когато е обявен за блажен през 2000 г.
Рождената му дата – 25 ноември 1881 г., също е повод да се припомни личността на Анджело Ронкали – един от най-великите папи в историята на Католическата църква. Негов скромен паметник е издигнат в двора на катедралата „Св. Йосиф“ в София. Несебър и неговите жители обаче остават негови длъжници. Макар улица да носи името му, това не е достатъчно.

Неосъщественият барелеф на Анджело Ронкали остава дължим към несебърската общественост.
Съществуват ясни свидетелства, че през 20-те и 30-те години на ХХ век Ватиканът следи с постоянен интерес църковната ситуация в България. На 24 април 1925 г. в София пристига първият апостолически визитатор – монсеньор Анджело Ронкали. Това показва значението на България в политиката на Ватикана на Балканите.
Ронкали координира католическите мисии в страната, като централна роля има мисията на капуцините. Той проявява съпричастност и към съдбата на православните, включително и към жителите на тогавашната Месемврия.
Анджело Джузепе Ронкали е роден на 25 ноември 1881 г. в Сото ил Монте, провинция Бергамо. От 1892 до 1900 г. учи в епископската семинария в Бергамо. След военната си служба (1901–1902) продължава образованието си в Рим. През 1904 г. завършва теология и е ръкоположен за свещеник. В периода 1905–1914 г. е секретар на епископа на Бергамо.
По време на Първата световна война служи като военен свещеник. През 1919 г. става ректор на Висшата семинария в Бергамо. От 1921 г. работи в Конгрегацията за разпространение на вярата, а през 1925 г. е назначен за апостолически визитатор в България.

През Първата световна война е мобилизиран, отначало като сержант-санитар, а после като поручик-свещеник.През 1919 е назначен за ректор на Висшата семинария в Бергамо
Още в началото на мисията си той активно обикаля страната, за да се запознае с нуждите на католическите общности. Поддържа връзки и с Българската православна църква, като демонстрира диалогичност и уважение.
Особено значима е неговата благотворителна дейност. През 1926 г., по негово настояване, Светият престол отпуска 500 000 лева за изхранване на деца на бежанци в Месемврия. По-късно средствата достигат общо 1 500 000 лева. Тази помощ е жизненоважна за населението, включително и за православните жители.

След земетресението през 1928 г. Ронкали лично посещава засегнатите райони и съдейства за нова финансова помощ от Ватикана.
През 1930 г. той играе важна дипломатическа роля за брака между цар Борис III и принцеса Джована Савойска, като успява да намери компромис по религиозния въпрос.
През 1934 г. Ронкали е назначен за апостолически делегат в Турция и Гърция. Малко преди да напусне България, той изразява дълбоката си привързаност към страната и заявява желанието си да носи титлата „архиепископ Месемврийски“.
В прощалното си слово в София на Коледа 1934 г. той подчертава любовта си към българския народ и призовава към мир, вяра и съгласие.
През 2002 г. в двора на катедралата „Св. Йосиф“ в София е издигнат негов паметник.
Иконата „Св. Богородица – Врата небесна“, която Ронкали особено почитал, също има връзка с България. Копие от нея е осветено в Несебър през 2019 г.

Интересна история, съпътстваща иконата, разказва епископ Христо Пройков от Католическата апостолическа екзархия, като не пропусна да подчертае, че копие от нея е носил винаги със себе си Анджело Джузепе Ронкали, известен като българския папа. „Аз се радвам, че тази икона ще намери място в Несебър”, каза епископът и благодари на Николай Димитров за тази хубава идея.
Дълго време в Несебър не съществува паметник, посветен на Ронкали като апостолически делегат. През 2014 г. е поставена паметна плоча в негова чест.
През 2025 г. Общинският съвет на Несебър взема решение за поставяне на монумент – барелеф на Анджело Ронкали в Стария град. Очаква се той да бъде открит на 7 май.
Заслугите на Ронкали към Несебър са безспорни. Благодарение на неговите усилия са осигурени значителни средства за подпомагане на бежанците и техните деца – помощ, която оставя траен отпечатък в историята на града.

