Количеството на питейната вода намалява заради сушите и изпарението от високите температури
Интервю на Магдалена Динева
- Достатъчни ли са водните ресурси на Бургаския регион към момента?
- Бургас попада в Южночерноморски район, ограничен на изток от Черно море, на север от вододела на реките Камчия и Двойница, на юг граничи с Турция, а на запад с водосборния басейн на р. Тунджа. В този район протичат множество малки реки, които се вливат направо в Черно море. Регионът е с равнинен характер, което определя нисък отток на валежните и наличие на големи по площ крайбрежни езера, като Бургаско, Атанасовско, Мандренско и Поморийско. С уникалното си биоразнообразие, риболов, индустрия и туризъм те са важни за региона.
Водните ресурси на района са сред значимите в България с езера, язовири, подземни води, минерални извори и част от крайбрежието на Черно море. Но само част от тях са годни за питейни нужди.
- Откъде идва водата за Бургас и къде се съхранява преди да достигне до потребителите?
- Снабдяването на вода в региона се осъществява от водоснабдителна система, в която се включват язовири, каптажи, тръбни и шахтови кладенци, напорни водоеми, черпателни и централни помпени станции. Основни водоизточници за Бургаски регион са язовирите „Камчия” и „Ясна поляна”.
Населените места извън деривации „Камчия” и „Ясна поляна” се водоснабдяват от каптажи и кладенци.
Язовир „Камчия“ е главен източник за питейна вода на Бургаска и част от Варненска област. Изграден през 1973 г. по поречието на река Луда Камчия е разположен в източната част на Стара планина. Известен е с ниското си съдържание на нитрати. Язовирът се захранва основно от реките Луда Камчия, Котленска, Глогова, Нейковска, Ичеренска, Медвенска, Садовска.
Язовирът е дълъг 28 км, широк до 2 км. с дълбочина при кулата на язовира - 80 метра. Водата достига до Бургас по водопровод дълъг 106 км. През летния сезон над 1 милион са потребителите на водите от язовир Камчия.
Язовир „Ясна поляна е създаден (1973 год.) по течението на река Дяволска да осигурява питейна вода за южното крайбрежие и частично градовете Бургас, Созопол, Приморско и Средец. Водностопанската система „Ясна поляна“ включва прехвърляне на води от яз. „Ново Паничарево“ и водохващане на р. Зелениковска. При пълен водоем достига дълбочина 46 метра. За отвеждане на водата са изградени два магистрални водопровода – северен за Бургас и за Созопол и южен – за потребителите на юг до Синеморец. Пречиствателната станция е реконструирана и въведена в експлоатация.
Язовирите „Порой“ и „Ахелой“, изградени на реките Хаджийска и Ахелой се използват за селскостопански нужди. След продължително засушаване и спадане драстично нивото на водите в язовир Камчия през 2020 год. са предвидени за аварийно водоснабдяване.
- Кои са най-сериозните проблеми при управлението на водните ресурси в региона?
- Въпреки наличието на водни тела съществуват проблеми, водещи до регионален недостиг на питейна вода.
Един от проблемите е замърсяване от промишлеността и земеделието. Другият е свързан с остарялата и силно амортизирана ВиК инфраструктура, което води до големи загуби на вода (до 70%) по трасето от язовира до потребителите. Следващ проблем е повишеното търсене през летния сезон. И на последно място, но не по важност, количеството на питейна вода намалява, поради увеличение честотата на сушите и изпарението от високите температури.
Решението за смекчаване на кризата е в разумното управление, инвестиране на средства в мрежата и спестяването на вода.
- Как климатичните промени се отразяват върху водата в Бургаско и какво ни очаква занапред?
- Количеството на водните ресурси е пряко свързано с климатичните промени и се контролира от фактори като колебания във валежите, по-високи температури и повишено изпарение. При високи температури преобладаващата част от падналите валежи се изпарява, спадат повърхностният отток и подхранването на подземните води. Намаляването на природните водни ресурси – реки, езера и водоносни хоризонти ограничава водата за водоснабдяване.
Черноморският район е подложен на воден стрес през лятото с тенденция на нарастваща уязвимост към засушаване и сезонен недостиг на вода. Причините за това са комбинация от климатични, геоложки и антропогенни фактори.
Местните водоизточници имат ограничен капацитет поради геоложкия строеж на района. Подземните водни тела са плитко залягащи, лесно се подхранват от валежи, но и бързо реагират на засушаване.
В района водните ресурси са подложени на силен сезонен натиск от интензивния туризъм и драстично увеличаване на водопотреблението в сектора на услугите. През летните месеци населението нараства многократно, предизвикващо сериозни пикови натоварвания върху водоснабдителната система. В комбинация с високите загуби на вода от остаряла инфраструктура се създават предпоставки за въвеждане на водни режими.
Всички тези фактори допринасят за по-бързо изчерпване на наличните подземни и повърхностни води.
- Какво могат да направят хората, за да пестят вода в ежедневието си?
- Пестенето на вода в домакинството е пряко свързано с елементарни навици, като спиране на чешмата при миене на зъби, кратки душове вместо вана, поправка на течащи казанчета и кранове, използване на перални и съдомиялни, които да са напълно заредени, използване бутон на казанчето в тоалетната за оптимизиране разхода на вода.
Поставянето на аератори (накрайници) на всички чешми намалява разхода на вода, без да променя налягането.
Също така, може да се събира дъждовна вода, както и да се полива градината рано сутрин или късно вечер при ниско изпарение.
- Какви са потенциалните решения за справяне с проблемите?
- Потенциалните решения за справяне с проблемите са насочени както към по-ефективно управление на водните ресурси, така и към превенция на рискове като засушаване и наводнения. Сред тях е намаляването на загубите по водопреносната инфраструктура, както и въвеждането на производства със затворен цикъл на водоползване, позволяващ повторно използване на отпадни води.
В земеделието ключово значение имат изграждането на по-ефективни напоителни мрежи и насочването към култури с по-нисък воден разход, както и използването на подземни води чрез сондажи. В битовия сектор решенията включват събиране и използване на валежни води и изграждане на пречиствателни съоръжения за повторна употреба.
От гледна точка на превенцията, важно е редовното почистване на речните корита, забраната за строителство в рискови зони около тях, както и поддържането на отводнителните шахти и канали в изправност.
Като дългосрочна и устойчива мярка се откроява опазването и възстановяването на горите. Залесените територии подпомагат равномерното оттичане на валежните води, ограничават ерозията и намаляват негативните ефекти от засушаването.
- Какво е състоянието на езерата и как това влияе на екосистемата, рибните видове и съответно на нас хората?
- Едно от най-ценните природни богатства на областта са крайморските езера около Бургас. Атанасовско езеро, Вая и Мандра, заедно с Поморийско езеро, формират най-голямата система от естествени влажни зони в България.
Езерата са с изключително значение за разнообразието на орнитофауната, тъй като се намират по миграционния път „Виа Понтика“. Атанасовското и Поморийското езеро са уникални като природен феномен и като живо културно наследство, запазило традиционни методи на солодобив.
Поради своето местоположение Бургаското езеро (“Вая”) е силно уязвимо на антропогенно замърсяване от индустриалните зони и градска инфраструктура. В него се вливат пречистени и частично пречистени води от промишлени предприятия на гр. Бургас, както такива от реките Айтоска и Чакърлийска.
Проблемите с качеството на водите на езерото е свързано с нарушения в кислородния му режим, предизвикващ цъфтежа на водораслите, което крие постоянна опасност за рибата. Това е потвърдено и от Института по сладководно рибовъдство гр. Пловдив, извършил целеви наблюдения за хидрохимичните, хидробиологичните и ихтиопатологичните фактори на езерото. Причината е нарушаване естествения обмен на води, предизвикано от затлачване на канала, свързващ езерото с Черно море. Почистването на канала след 2018 година значително увеличи риболовната стойност на езерото и даде препитание на много от местните рибари.
Мандренското езеро е свързано с Черно море чрез естествения канал Пода, а изградената през 1963 год. стена го превръща в язовир. През години Бургаското езеро е високо продуктивен водоем, от който са добивани тонове риба и раци. С построяването на Нефтохимическият комбинат езерото губи голямото си стопанско значение. Проблемите на езерото са свързани с използване на периферната част на водоема за утайници на комбината, голяма част от които вече са пресушени. Теренът е рекултивиран и засаден с тръстика. Отклоненията в качествата на водите на езерото са регистрирани по показателите рН, нитрати, амоний, фосфор и олово.
Езерата около Бургас - Мандренското езеро (Мандра) и Вая имат проблеми, свързани с рибните ресурси: намаляване на рибните запаси въпреки зарибяването; антропогенно въздействие - опасни пестициди и замърсявания, влияещи на популацията на рибата; навлизане на нетипични видове - щуки вместо костури; незаконният риболов.
- Как бихте коментирали инвестиционното намерение за рибни ферми в района на Приморско и Царево и какъв ефект може да има то върху морската среда и водните ресурси?
- Използването на вода от Черно море в България е регулирана дейност, насочена основно към отглеждането на черни миди и риба. С намаляването на рибните запаси в Черно море се заговори за проекти на ферми за пъстърва, което среща сериозна съпротива от местни власти и общности (например в Приморско и Царево) поради опасения за замърсяване на водата.
Същевременно за Института по рибни ресурси (ИРР) стратегически е проектът за кръгова аквакултура (AZA4ICE). Това заяви пред Мaritime.bg доц. д-р Елица Петрова-Павлова. Вместо традиционни рибни ферми се предвижда създаване на такива, които не замърсяват морето. Това е концепция за съвместно отглеждане на организми от различни нива на хранителната верига (например риби, миди и водорасли в един обект). Този иновативен метод рециклира хранителните вещества и възстановява екосистемата, не замърсява морето, а функционира в хармония с него.
По проекта се работи с партньори от държави с опит (Гърция, Италия и Испания), приложим към специфичните условия на Черно море. Изборът на подходящо място за ферма става след пространствен анализ, включващ проверка за защитени територии, военни зони, навигационни коридори, пристанища, зони с туристическа дейност и др.
- В края на миналата година видяхме тежки наводнения в района на Елените. Какви са причините за подобни явления и доколко те са резултат от природни процеси или човешка намеса?
- Ваканционно селище Елените е построено в „сухото дере“ на река Дращела. Тя спада към речния басейн Севернобургаски реки и по тип принадлежи към "малки и средни черноморски реки".
Това е драстичен пример как природата наказва неглижирането на природните дадености, изсичането на горите, застрояване върху заливните тераси на реки и „сухи дерета“. И това до следващия пороен дъжд.
--700.jpg)
