От „Светлина“ до Енергото. Пътят на един бургаски електроинженер
Соня Кехлибарева
Има хора, които приемат професията си с любов и тя става тяхна цел и съдба. През целия си живот отдават знания и опит в полза на обществото. Такъв човек е електроинженера Георги Найденов Марков.
Роден на 28 септември 1908 г. в гр. Бургас в семейството на Найден и Зафирка Маркови. Баща му получава висше икономическо образование в престижната Виенска Търговска академия през 1893 г. Солидната подготовка му дава възможност да развие търговия на едро с колониални стоки в морския град. Майка му Зафирка (1884-1960) е завършила американски колеж в Истанбул. В семейство Маркови се раждат три деца: Найда (1905-1985), Георги (1908-1992) и Михаил (1914-1983).
Начално и средно образование Георги завършва в Бургас, а през 1927 г. следва 1 год. математика в Софийския университет. В последствие заминава за Франция, където учи 1 година в Сорбоната-Париж и продължава в Електротехническия институт в гр. Тулуза, където се дипломира на 16 юни 1932 г. като електроинженер. Два месеца по късно сключва тайно брак със Стоянка(Сянка) Петрова от Ямбол. Тя е дъщеря на първата дипломирана акушерка в Бургас, Райна Петрова (учила в Одеса 1910-1912). Двамата се познавали отдавна и връзката им била силна. За да е близо до любимия си, тя заминава да учи във Франция. Завършва Историко-филологическия факултет при Университета в гр. Монпелие със специалност история. Младоженците се завръщат в Бургас и заживяват в бащиния дом на Георги. Младият инженер постъпва на работа в електрическата кооперация“ Светлина“, която е ключова фигура в историята на електрификацията на гр. Бургас в началото на ХХ в. и активно работи за доставка на електроматериали, кабели и съоръжения със западни фирми и на-вече със „Сименс“. Кооперацията се грижи за електрическата мрежа, както и за производството и пласмента на електрическа енергия край Бургас. След изтичане на задължителния едногодишен стаж през 1933 г. Марков е назначен за инженер в „ Светлина“, от 1934 г., преназначен за зам. гл. директор, а от 1935 г. е вече директор и като такъв работи до 1948г. След одържавяването на „Светлина“ от 1 януари 1949г. е преназначен за директор на Бургаската електроснабдителна област, обхващаща всички електроснабдителни и електро производствени предприятия в Бургаски и част Сливенски и Ямболски окръзи. По негово предложение още през 1936 г. е монтирано аксиално улично осветление на централните улици на Бургас. За първи път в страната е извършено такъв вид осветление с две осветителни лампи, едната за цяла нощ, а другата за полунощно осветление. През същата година въвежда централно, автоматично палене и гасене на уличното осветление чрез фотоклетка, съобразено с времевото смрачаване, особено през пролетта и есента. До тогава този процес се извършвал ръчно, като след полунощ дежурния електротехник с велосипед обикалял електрическата мрежа в града и гасял полунощното осветление. Поради масово изсичане на горите за направата на стълбове за електропреносните мрежи се наложило подмяната им със стоманени тръбни.
По време на войната, вноса на изолирани проводници използвани в електрическите мрежи за открити и закрити инсталации стават крайно дефицитни. Той патентова“ Комбинирана машина за изолиране, оплитане и импрегнация голи медни проводници“ за което на Георги Марков е издаден патент за изобретение № 4825 от 23 март 1942г. Идеята за това му дошла при посещение в Габрово, където видял машина за оплитане на гайтани. Поради големия интерес към това нововъведение заедно с брат си Михаил Марков и братята Веселин и Светозар Пренерови, правят съвместна фирма „Волта“. Но работата се разраства главоломно, затова инж.Марков предоставя безвъзмездно патента си и на други инженери от Бургас – Антон Ковачев, Стойчо Нонев от кооперация „Ват“. Основават се пет малки предприятия за производство на изолирани проводници. Паралелно с това е инж. Марков основава собствена фирма „Елгема“ за производство на ел. кабели и работилница с двама души работници. През 1947-ма същата е национализирана. Конфискуват машините му и с тези на негови колеги, новата власт организира новия завод „ В. Коларов“ за производство на кабели и проводници.
Разрастващата нужда от ел.стълбове за електрификацията на България, довежда до масово изсичане на горите. Наложила се подмяната им със стоманени тръбни. През 1956 г. инж. Марков прави научна разработка за производство на „кръгли, кухи, вибрирани“ стълбове направени от качествен бетон. Започва тяхното производство като най-подходящи и най-евтини.
Интересна страница от живота на инж. Георги Марков е времето, когато през 1937г. се строи Казиното на Бургас. Той е проектирал товарния асансьор, който е свързвал етажите. Фонтанът пред казиното, проектиран от арх.Виктория Ангелова е открит през 1938 и е част от емблематичната сграда. Оформено е красиво пространство за отдих и срещи. За бургазлии било изключителна атракция цветен фонтан „ Сименс“ с устройство за игра на светлинни ефекти, проектиран по проект на инж. Марков. През 2017 г. фонтанът е ремонтиран, направена е мащабна реконструкция, а светлините са запазена марка от миналото.
За бургазлии друго култово място е Градския часовник. Според историческите данни рождената дата на този символ на Бургас е 1936 година. За негов баща се смята инженер Георги Марков - директор на тогавашната кооперация “ Светлина”, която електрифицира крайморския град. Часовникът е бил от прочутата швейцарска марка "Фаваж" ( Favag AG, Zurich), с троен циферблат. Двата часовникови механизма са донесени от пътуванията на инженер Георги Марков до Швейцария. Часовникът майка бил разположен в сградата на кооперация "Светлина", в кабинета на инженера, а по въздушна линия идвали импулсите, които задействали втория часовник закупен от кмета Атанас Сиреков и закачен на старата община. Поддържането на механизма извършвали техници, които работели в тогавашното Енерго. След постояването на новата сграда, дълго време бургаските първенци търсели подходящо място за Часовника. Заради трите лица, които имал, решили той да е своеобразен разделител на централните бургаски улици Поставили го така, че да се вижда както от “Александровска” и жп гара, така и от “Богороди” и “Фердинандова”. Закачен на ъгъл той станал истински градски часовник под който се срещали влюбените, а бургазлии си сверявали времето с него. След дълги перипетии през годините и с неоценимата помощ от любителя-часовникар Стефан Николов за реставрацията на устройството, Градския часовник е изместен и монтиран на метална конструкция в близост от Общината, където е и до днес.
През Втората Световна война той е с чин майор и е началник на противовъздушната отбрана на Бургас.
Спомени за инж. Марков, споделя неговата внучка Люба Ханджиева: „Дядо имаше много тънко чувство за хумор. Спокоен, уравновесен, с авторитет. Не е бил член на БКП и въпреки това повече от 20 години беше директор на Енергото в Бургас. Не съм чула да е имал с някой човек конфликт. Четеше много, слушаше радио – забранени станции на френски. Всяка вечер, след вечеря, отиваха с баба ми на Булеварда на разходка. Дълги години се събираха всеки четвъртък с колеги и приятели в сладкарница „Малина“. До края на живота си беше стилен мъж, винаги облечен с костюм, включително и у дома си. Няколко пъти със съпругата си успява да отиде на екскурзии извън страната – Франция и Италия ( преди 89-та се изискваше разрешение за пътуване до страни извън СИВ ). Интересен факт: от тяхно пътуване е запазена тетрадка, в която с баба са записвали моменти от пътуването си. Баба описва статуи, картини, къщи и дворци, дядо – електрически стълбове, гаражни врати с механизъм, невиждан до тогава в България. Двамата поддържаха контакти с италианци и французи, които са работили в страната. При изграждането на инсталации на Нефтозавода баба работеше на граждански договор като преводач. От баща ми знам, че дядо се опитвал да направи пералня във ваната – чакал баба да излезе и със сина си, тогава дете около 10 годишно, монтират някаква помпа във ваната. Задачата на татко била да пази на канала, За да не засмучи помпата някой чаршаф. Разбира се няколко чаршафа били унищожени, а истинска пералня е закупена доста по-късно. Дядо се пенсионира през септември 1968г. като директор на Енергото и продължи да работи там до 1971г. Деен и неуморим, той постъпи като нещатен сътрудник към Булгарконтрола. За своя принос е награден с орден на труда, златен, юни 1967г.“
Инж.Марков е автор на „История на използването на електричеството в Бургаски окръг за периода 1900 – 1950г.“, но тя е за по-специализиран кръг читатели. В Държавен архив Бургас, Марков има личен фонд, където се съхранява пълния текст на тази книга. Автор и на „История на електрификацията на Бургаски окръг от 1878 до 1950г.“
Наследници на инж. Георги Марков са синовете му : инж.Найден Марков (1935-2011) - завършил МЕИ, София, спец.Двигатели с вътрешно горене. Работил първо в БМФ, а после в Океански риболов от неговото основаване до 1990, когато прави частна фирма за кораборемонт. Известен сред колегите си като абсолютен професионалист. Вторият син, инж.Димитър Марков ( 1938 – 2016) също завършва МЕИ със специалност електроинженер. Работил първо в Бургас, „Елкабел“, а от 1975 се мести в София, като старши научен сътрудник, к.т.н.
Георги Марков умира на 23 януари 1993 в Бургас.
Авторката благодари на внучката Люба Ханджиева за спомените, снимките и документите от архива на нейния дядо.
