Интервю на Силвия Шатърова
Доцент Хюсеин Йеменджиев е преподавател в БДУ "Проф. д-р Асен Златаров" , Факултет по технически науки
Доктор по микробиология към Българска академия на науките
Роден е в Кърджали, ученическите му години са прекарани в Ардино.
Завършил е биотехнология (бакалавър) и след това магистратура и докторат в областта на микробиологията и биотехнологиите.
От 2014 година е доцент в Университет „Проф. д‑р Асен Златаров“ (гр. Бургас), Факултет по технически науки.
Научно направление и интереси:
Изследва биоелектрохимични системи, биологични методи за пречистване на води, микробно биоразнообразие, молекулярно-биологични методи за идентифициране на микроорганизми.
Ангажиран е с проектите за устойчиво управление на отпадъци, отпадъчни води и твърди отпадъци в рамките на концепцията за кръгова икономика.
Съвместно участва в стартирането на стартъп, който разработва преносимо устройство за бързо измерване качеството на водата, чрез биосензори
– Доц. Йеменджиев, чисто ли е Черно море и какво показват последните данни? Обикновено хората го свързват с туризъм, рекреация и консумация на морски продукти.
– Когато говорим за научни постижения, винаги трябва да подчертаем, че науката е екипна работа. Зад всяко откритие или посока стоят много хора.
По отношение на Черно море отговорът не е еднозначен. Зависи по какви критерии оценяваме чистотата на водата и за какво се използва тя. Черно море има свои хидроложки, географски и климатични особености. То притежава естествен фон от вещества и примеси, които не трябва да сравняваме с други морски басейни.
Ако обаче трябва да отговоря по-просто – качеството на водите за рекреационни дейности по българското Черноморие е добро, дори бих казал отлично. Това не е само мое мнение – ежегодно се публикуват данни в Европейската система за природна информация, където всички плажове се категоризират по качество на водите. Южното Черноморие например поддържа стабилно високи показатели.
– Кои са основните замърсители, които влияят негативно на качеството на морската вода?
– Основните източници на замърсяване са свързани с оттока на големите реки, които се вливат в Черно море, както и с морския транспорт.
Трябва да имаме предвид, че Черно море е общо между няколко държави – част от тях са под юрисдикцията на европейското екологично законодателство и прилагат строг контрол, но други страни остават извън тази рамка. Това създава риск речните води да носят замърсители като биогенни елементи (азот и фосфор), органични вещества, петролни продукти и остатъци от горива.
– Продължават ли плавателните съдове да бъдат основен източник на замърсяване?
– Контролът върху тях е значително подобрен, но инциденти все още се случват. Имаше случай с потънал кораб, превозващ торов материал, който локално замърси морето.
През последните години на преден план излиза нова категория замърсители – микрозамърсителите. Това включва микропластмаси, фармацевтични и химични остатъци. Те все още не са достатъчно изследвани, но предстои да бъдат подложени на по-задълбочен мониторинг.
– Какво показват последните данни за наличието на пластмаса в морските организми?
– През последните години Бургаският държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ се утвърди като изследователски център с модерна научна инфраструктура, изградена по различни европейски програми. Нашите изследвания са насочени към различни аспекти – от микропластмасите и качеството на морската вода до картографиране на т.нар. „горещи точки“.
Особено важен е процесът на дигитализация – събирането и обработването на данните в достъпна форма, за да бъдат използвани от институции, бизнес и общественост.
– Университетът Ви активно развива научна дейност. Каква е неговата роля днес?
– Основен приоритет на университета е не само образованието, но и утвърждаването му като изследователски център с регионално, национално и международно значение.
Нашето висше училище е сред 12-те регистрирани изследователски университета в България. Благодарение на ръководството и политиката, която насърчава научната дейност, успяваме да изграждаме среда, в която се раждат реални иновации и партньорства с бизнеса.
– Как може науката да излезе от лабораториите и да стане по-достъпна за обществото?
– В този процес участват много страни. Първата стъпка е учените сами да излязат от лабораториите и да се запознаят с реалните проблеми, които трябва да решават.
Втората е изграждането на нова индустриална култура и обществено съзнание с по-голяма чувствителност към екологичните въпроси.
Бизнесът не трябва да бъде принуждаван със закон да прилага иновации – те трябва да се доказват на пазарен принцип. Истинската промяна идва, когато самите предприемачи и граждани осъзнаят ползите от устойчивите решения.
На един форум ме попитаха защо трябва да развиваме устойчиви решения за опазване на околната среда. Моят отговор беше прост: „Защото можем.“ Достигнали сме ниво на цивилизованост, което ни позволява не само да мислим за физическото си оцеляване, но и за качеството на живота и средата около нас.
Всичко започва от личната промяна и завършва с обществената.
